anger management

Дай да вървим направо да не се изгубим нещо. Ама сега нищо няма да ни стане ако в тая уличка кривнем на ляво. Тая сграда прилича на полиция. А тая наистина е полиция. Абе я виж на картата къде сме, че вече се уморих да обикалям.

Пресичаме кръстовището на двете широки улици с авторитетни имена. Цецо отива да си купи запалка от единственото отворено място в тия малки часове на нощта. Някаква розова. Такъв му бил късмета. Той пък си го харесва. Малко по-нататък правим още едно безсмислено пресичане и обръщаме посоката. Умишленото изгубване е успешно завършено.

Тръгваме да възстановяваме пътя по спомен. Да, със сигурност минахме от тук, но тая табела я гледахме от друг ъгъл. Оглеждаме картата от всички страни и явно най-накрая заговорихме с нея на един език, защото моментално се озоваваме на Singerstrаße. 109, на няколко метра от хостела, точно на мястото, от което двойника на Азис ни изгони, защото бяхме попрекалили с децибелите. Шшшт.

Три дни по-късно същото направи и Долф Лундгрен, по малко по-любезен начин. Тогава обаче зарязахме нощните похождения из квартала. Ром с кола в стаята. Австралийския фотограф, който ни зачислиха да спи на шестото легло, на мястото на “китайката”, ни пусна музичка и я остави да върви цяла нощ. По-добре ни се вписа в компанията от първата съквартирантка. Нищо не отказа.:)

Последната сутрин, като единствена негонеща полети, трябваше да му кажа, че храната в хладилника е за него. Така и не го дочаках да се събуди. Оставих му бележка на гърба на сметката за стаята. Мартин го използва тоя лист да подготвя важните въпроси, на които отговаряхме по няколко пъти на ден. Martin will prepare.

Някъде между тия две вечери имаше други две: една концертна и една, в която държахме да видим Райхстага по тъмно, но стигнаме само до някаква детска площадка зад ъгъла и там си останахме. Жоро и Владо замаляха отрано.

Музея на стената го отписахме. Само Жоро не можа да го прежали и една сутрин зачезна да го гледа сам. Не си заслужавало. Виж, обаче еврейския беше друга работа. Можеш да влезеш в него само от съседната сграда. Има и някакъв странен атриум, ъгли, които те удрят в главата, огледала. Архитектска му работа. Няма да ви казвам каква стратегия имат за сглобяване на макети, особено ако им се дадат 5 месеца до крайния срок, това архитектите, не евреите.

Някой искаше детенце от дървото с желанията.

Деформирани, разтелени до невъзможност 5 цента. 5 крони. Мини купър на отиване. Das Land der Frühaufsteher. Хоуми. Правата, правата за тревата. Психоложката, дето не е психоложка. Посредствената корица. Децата, които никога не сме били. Станиолчета с трохи. Първата глътка от бирата. Сигурна ли си, че ще изядеш цял дюнер? Не успях, наистина. Четирите последни цигари на Цецо. Да правим щури неща! Къде си бе, тройка по немски… Най-големият фен на Бранденбургската врата. Невена, Добо е. Що ни оставихте, е? Ми ти спеше! Синтетиката. За Цветомор и имената. Или историята с маршрутката. Помисли си добре: две тъпи или една яка. Тая я знам. Тъпото Белведере, мой, дет’ на прииба. Ако става дума и там се загубихме. Bode-museum не означава музей на земята. Не се спряхте, значи, да се хейтите. Зле си, защото мислиш за грешните неща… и си прибери чадъра като влизаме в метрото.

С това смятам въпросът за приключен.:) Хубава тетралогия се получи.