Студен(тски) Живот
Thursday, December 13, 2007
08.12 Денят започва с смс от мама - поздрав за студентския празник. Не знам защо, но родителите ми много го тачат. Спомням си как като бяхме малки с Димана, винаги си правеха някакви събирания и като ги питахме, защо празнуваме след като няма студенти сред нас, те мъдро ни отговаряха, че те са бивши студенти, а ние бъдещи и трябва да се празнува. Не може иначе. Търсеха си повод хората.
Много сме знаели тогава какво е студент и защо хората стават студенти и такива неща. И днес не ми е много ясно де. Според Ивайло Монев, един от изтъкнатите, многоуважавани философи на постмодернизма, не си студент, ако нямаш взет изпит. Ето защо той тази година обяви бойкот на празника и се отдаде на размишления и игра на шах, в жилището си във Фрайбург. Причината, изтъкната от него не бе приета с особено доверие от страна на челеновете на неговото обкръжение, тъй като при предварителните планове за организация на поредния симпозиум на утайките в Германия, той взе дейно участие. Но както опита учи, много често се случва точно най-ентусиазираните се отказват в последния момент от начинанието. Дори има регистрирани случаи, в които въпросните най-ентусиазирани лица да извикат на мероприятието 5 човека, а сами те да не дойдат. Аномалии всякакви.:)
Почти съм сигурна, че нашият приятел Ивайло ще вземе не един изпит в края на този семестър, но тогава почти със сигурност ще погледне на нещата от коренно различен ъгъл и тогава дефиницията за студент ще се измени, например, на човек, който поне веднъж е късан на изпит. Поне по-правдоподобно оправдание да беше измислил, да речем че са те отвлекли извънземните или че съседката ти е бременна и ще ражда всеки момент и трябва да асистираш. Варианти бол. Не знам дали е честно да нареждам само Ивайло, че се отказа в последния момент… с други думи напрай са… но ще стане много тромаво да обяснявам кой за какво не дошъл и от сорта лични драми… Като компенсация, Ивайлчо, ти давам правата да прочетеш поста и после да украсиш историята както ти душа иска. Липсват ми вицовете ти:) Честно.
Първо, за протокола, това беше третия поред симпозиум и той се проведе в Карлсруе. Домакините: Димана и Мечо
Гостуващи: Нина, Деница и Цачистия
Имаше и други съществени образи, които взеха къде дейно, къде не толкова участие в празника, но тях ще ги въведем постепенно в хода на повествованието.
Продължавам си от там, че е 08.12, при всички положение преди обяд. Кратък, но съдържателен разговор с Нина, от който става ясно, че са излезли от Вюрцбург, но не намират никой, който да ги качи на юг. От там произлезе плана да дойдат възможно най близо до Франкфурт, от където аз мога да е присъединя към тях и да продължим заедно.
След не много време последва втори разговор: намерили са си превоз до където трябва и то някъв български тираджия в посока Холандия.
И понеже много трудно така да си представи човек, за какво говоря, прилагам и една карта на местността, където се развива действието, на която освен всичко друго са отбелязани и местата на последните симпозиуми. Следващия се очаква да е при мен в Майнц, през Новата 2008ма година. Ама как хубаво се събира всичко, ей!
За съжаление няма кадри от паметната ни среща на немската бензиностанция, но беше голяма радост. Чакаме, изпробваме различни стратегии за стопиране ( не мисля, че имам нужда да споменавам, че се придвижваме предимно на стоп). Втори тираджия, този път турчин, но също отиващ към Холандия. Как ни зове тази Холандия… ама няма, ние искаме в Карлсруе! Та той не ни закара много надалеч, оставя ни на Франкфуртското летище, покрай което минава магистралата.
Дотук добре, но трябва да стигнем до една друга бензиностанция южно от Дармщадт. За мен това никакъв проблем не е, защото си пътувам безплатно, в тази провинция, но трябва да видим как Нина и Цачистия да минат най-икономично. Правим следната сметка: от летището до гарата във Франкфурт са 2 спирки, ще ги минават без билет, това е ясно. После от Франкфурт трябва да хванем влака за Хайделберг и да слезем в едно село след Дармщадт. Там са повече спирки, пък и влака го проверяват. Тъй че билета не им мърда.
Следва обаче гредата, че трамваят с който идваме от летището пристига на гарата със закъснение и влакът, който трябва да хванем тръгва след… ами точно сега тръгва…
Няма време за билети, следващия е след един час, а вече и без това е достатъчно късно. Питам някакви от Deutsche Bahn може ли да вземем билети във влака. Те викат: “Може” и хайде скок във влака. Стигаме Дармщадт, контрола така и не минава. Влакът има престой няколко минути. Слизаме, заставаме пред един автомат за билети, чудим се, качваме се пак във влака. Кви билети, с нас е Конституцията на Народна република Китай… (Не знам защо бяхме решили, че носи късмет. Това не е някаква метафора, Нина трябваше да я чете и си я носеше със себе си, не че прочете нещо, ама нали да симулира дейност.:))
Как да е оставаха ни още две спирки и мина няква лелка контрольорка.
Искаме два билета.
Билети? Документи за самоличност!
Нина подава лична карта, Цачо не остава по-назад.
Лелката почва да се звери нещо, а ние я питаме колко струва билета. Тя ни отговаря намусено, че ще получим сметка по пощата за глоба. Ние и казваме, че нямаме намерение да плащаме и издърпвам на Нина картата от ръката на лелката.
При това положение да слизаме когато влака спре.
Тъй де, свалиха ни от влака, една спирка преди крайната цел в някакво село на сред нищото, но никой не изглежда особено нещастен от факта. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата пред гарата чака автобус и по още някакво стечение на обстоятелствата знам, че точно той ни трябва. Тоз път билетчета, а у.
И след не знам колко време се вече на заветната бензиностанция.
Връзката с Димана и Мечо е почти непрекъсната. Час по час ни звънят да питат за развитието на нещата при нас. Добре че разговорите са за без пари.
Както се вижда, станало е доста късно и то не само за снимки, но и по принцип. Малко се отчайваме от време на време, студено е. Но пристигаме благополучно. На Нина и Цачо им се събират около 10 часа по немските пътища. На мен малко по-малко конкретно за този ден…
Замъкът на Карл Вилхелм
За съжаление няма снимка на улицата с проститутките в Карлсруе. Знам, че сме далеч от Холандия, но и те си имат такава улица пък. Както се оказа по-късно имат си и порноактьори…
А това е жената с големите уши. Някъде в центъра бяха направили такива пана със силуети на герои от приказки. Хензел и Гретел и Седемте джуджета ги разпознахме, обаче тая гъска каква е, си остана загадка.
По стара симпозиумска традиция, участниците в симпозиума пазаруват и готвят заедно. Следва хапване и пийване, придружено от спомени за отминалите времена и различни по вид развлечения и занимания по интереси. В случая на дневен ред беше едно българско парти, тъй като Карлсруе се слави с високата си концентрация на на български студенти. За да подкрепят каузата бяха дошли и двама Мечови колеги - Тома и Якоб. Тома е някво малко генийче явно, защото е на 17 години и е в университет… не знам как ги учат във Франция, че толкова рано да ходят в университета. Никой не успя да ми обясни защо е така… но пък и аз не се интересувах толкова. За Якоб обаче, ще се носят истории усещам. Българската ракия не му прости, още повече пък и смесена с бира. Въпреки че отначало даваше признаци на живот и си подивя на воля, след като седна на едно диванче отзя много сериозно. Гаврата с труп не му се размина… както и последвалата спасителна акция от страна на Мечо, Емо и Тома.
Решихме към 5 сутринта да си се прибираме по къщята, но Якоб все така си стоеше вцепенен на диванчето. Мечо подхвана да го води в тоалетната, след което го изнесоха навън и няколко човека се опитаха да установят контакт с него, но той не реагираше особено. Тома набра някакъв номер и след няколко минутно мърморене нещо на френски ни сподели:
Извиках един приятел, той е порно актьор.
?!? За какво ни е порно актьор…
Ами да го носи, щото е силен.
Виж ти какво приложение можели да имат порно актьорите…
Мъкнаха го Якоб в продължение на около 100-200 метра и го подпираха на почти всяка спряна кола. При опита им да го пльоснат върху капака на един Мерцедес, Тома запротестира.
Nee, man, das ist aber doch ein Mercedes!
За късмет следващата спряна кола не беше нищо особено скъпо, така че получиха разрешение. Та там някъде се отказаха да го мъкнат, ами си му извикаха линейка, да си го прибере и да си го третират както те си знаят. Първо обаче дойде полицейска кола, явно да провери дали сигнала ни за помощ не е фалшив, но и линейката не закъсня.
И точно в момента, в който Якоб вече си пътуваш към болницата, пристигна порно актьорът, явно доста надъхан да помага и малко разочарован, че някой вече е свършил неговата задача.
И се запъти човекът към колелото си да се прибира вкъщи, обаче колелото го няма. Някой го цапцарапнал, докато той отивал към мисията си. Лоша ирония на съдбата. Да идеш някъде да помагаш, дето по принцип никаква работа нямаш и да ти задигнат колелото…
Колкото до нас, към 6 налягахме да спим и не станахме преди ранния следобяд да поемем дългия път към дома.
Сравнително добре си се движихме… към 5-6 следобяд ни оставиха пак на летището на Франкфурт и почнахме да разпитваме с Нина хората дали пък някой случайно не отива към Вюрцбург, но уви след близо 2 часа обикаляне не се намери никой за тази посока. Само едно момиче, което се оказа, че ме познава пътуваше за Дийбург и Нина и Цачо се натовариха в тая кола и бързаха да хванат от там някакъв влак, за който се разбра, че пътува на където те искат и за когото получихме информация от Мечката след справката му в Интернет.
Половин час по-късно аз съм си вкъщи вече, невероятни изтощена, но поне къпана и телефонът ми звъни. Нина. Нямало такъв влак и ще спят в Дийбург.
Мисля, че вече е ставало дума за това китно селце, където прекарах около година от живота си и където в момента живее Потъра и повечето от хората, които живяха там и миналата година + някои нови попълнения и - някои отстъпници като мен например. Предусещам забавно изкарване на неделната вечер, затова не се поколебавам да си хвана влака за натам и след час влизам в една от кухните на първия етаж в общежитието, където се пие бира и яде домашноприготвената лазаня на Делян. Втора поредна вечер с малко сън, интоксиканти от всякакъв вид и спане на пода. Поне е с Нина.:) Пяха ни песничката за бисквитеното чудовище (невъзпитаното чудовище) “C is for Cookie” и съм много горда, че разкрих една голяма (поне за мен) мистерия.
Нощ. Ден.
В 10 съм на лекция, затова още преди изгрев слънце се измъквам тихомълком да си хващам влака. Другите още спят и се сбогуват с мен в просъница. Очаквам Нина и Цачо да си се приберат без повече премеждия и седмицата да си тръгне по един скучен и нормален начин. За мен поне така се получиха нещата. Пристигнах навреме, отидох си на лекция, слушах някакви реферати, четох в библиотеката… Но не им било писано на Нина и Цачо да си идат така безславно.
Качили се те на влака за Ашафенбург и след като тоя влак си стигне дестинацията, трябва да се качат на влака за Вюрцбург. И понеже са си купили вчера вечерта билети, които не са употребени по никакъв начин, съвсем логично да си се качат с тях. Този път контролата минава преди следващата спирка и е на друго мнение за това дали билетите са валидни или не. Свалят ги от влака. Те обаче отиват на някакъв светофар и махат там на стоп. Качват ги някакви турци до Ашафенбург и от там вече си взимат влака за техния си град. Нина си стига на време за лекцията, за която толкова бързаше, обаче те пък вели че отменили лекцията. Що за хора са това…?!
Как да е Нина е по-надъхана от всякога като ми го разказва това, никакво отчаяние не долавям в думите й. Респект! Цачо обаче май няма да можем да го направим утайка. Не е за него този изпаднал начин на живот.:)
Сега си мисля какво да кажа в заключение. Исках да понапиша нещо и за другите два симпозиума, но от този във Фрайбург нямам достатъчно снимков материал все още, за да си подкрепя думите и ще изчакам Ивайло да ми прати още малко снимки. За тези тук - благодарности на Нина:)
До другата седмица в България.:)
08.12 Денят започва с смс от мама - поздрав за студентския празник. Не знам защо, но родителите ми много го тачат. Спомням си как като бяхме малки с Димана, винаги си правеха някакви събирания и като ги питахме, защо празнуваме след като няма студенти сред нас, те мъдро ни отговаряха, че те са бивши студенти, а ние бъдещи и трябва да се празнува. Не може иначе. Търсеха си повод хората.
Много сме знаели тогава какво е студент и защо хората стават студенти и такива неща. И днес не ми е много ясно де. Според Ивайло Монев, един от изтъкнатите, многоуважавани философи на постмодернизма, не си студент, ако нямаш взет изпит. Ето защо той тази година обяви бойкот на празника и се отдаде на размишления и игра на шах, в жилището си във Фрайбург. Причината, изтъкната от него не бе приета с особено доверие от страна на челеновете на неговото обкръжение, тъй като при предварителните планове за организация на поредния симпозиум на утайките в Германия, той взе дейно участие. Но както опита учи, много често се случва точно най-ентусиазираните се отказват в последния момент от начинанието. Дори има регистрирани случаи, в които въпросните най-ентусиазирани лица да извикат на мероприятието 5 човека, а сами те да не дойдат. Аномалии всякакви.:)
Почти съм сигурна, че нашият приятел Ивайло ще вземе не един изпит в края на този семестър, но тогава почти със сигурност ще погледне на нещата от коренно различен ъгъл и тогава дефиницията за студент ще се измени, например, на човек, който поне веднъж е късан на изпит. Поне по-правдоподобно оправдание да беше измислил, да речем че са те отвлекли извънземните или че съседката ти е бременна и ще ражда всеки момент и трябва да асистираш. Варианти бол. Не знам дали е честно да нареждам само Ивайло, че се отказа в последния момент… с други думи напрай са… но ще стане много тромаво да обяснявам кой за какво не дошъл и от сорта лични драми… Като компенсация, Ивайлчо, ти давам правата да прочетеш поста и после да украсиш историята както ти душа иска. Липсват ми вицовете ти:) Честно.
Първо, за протокола, това беше третия поред симпозиум и той се проведе в Карлсруе. Домакините: Димана и Мечо
Гостуващи: Нина, Деница и Цачистия
Имаше и други съществени образи, които взеха къде дейно, къде не толкова участие в празника, но тях ще ги въведем постепенно в хода на повествованието.
Продължавам си от там, че е 08.12, при всички положение преди обяд. Кратък, но съдържателен разговор с Нина, от който става ясно, че са излезли от Вюрцбург, но не намират никой, който да ги качи на юг. От там произлезе плана да дойдат възможно най близо до Франкфурт, от където аз мога да е присъединя към тях и да продължим заедно.
След не много време последва втори разговор: намерили са си превоз до където трябва и то някъв български тираджия в посока Холандия.
И понеже много трудно така да си представи човек, за какво говоря, прилагам и една карта на местността, където се развива действието, на която освен всичко друго са отбелязани и местата на последните симпозиуми. Следващия се очаква да е при мен в Майнц, през Новата 2008ма година. Ама как хубаво се събира всичко, ей!
За съжаление няма кадри от паметната ни среща на немската бензиностанция, но беше голяма радост. Чакаме, изпробваме различни стратегии за стопиране ( не мисля, че имам нужда да споменавам, че се придвижваме предимно на стоп). Втори тираджия, този път турчин, но също отиващ към Холандия. Как ни зове тази Холандия… ама няма, ние искаме в Карлсруе! Та той не ни закара много надалеч, оставя ни на Франкфуртското летище, покрай което минава магистралата.
Дотук добре, но трябва да стигнем до една друга бензиностанция южно от Дармщадт. За мен това никакъв проблем не е, защото си пътувам безплатно, в тази провинция, но трябва да видим как Нина и Цачистия да минат най-икономично. Правим следната сметка: от летището до гарата във Франкфурт са 2 спирки, ще ги минават без билет, това е ясно. После от Франкфурт трябва да хванем влака за Хайделберг и да слезем в едно село след Дармщадт. Там са повече спирки, пък и влака го проверяват. Тъй че билета не им мърда.
Следва обаче гредата, че трамваят с който идваме от летището пристига на гарата със закъснение и влакът, който трябва да хванем тръгва след… ами точно сега тръгва…
Няма време за билети, следващия е след един час, а вече и без това е достатъчно късно. Питам някакви от Deutsche Bahn може ли да вземем билети във влака. Те викат: “Може” и хайде скок във влака. Стигаме Дармщадт, контрола така и не минава. Влакът има престой няколко минути. Слизаме, заставаме пред един автомат за билети, чудим се, качваме се пак във влака. Кви билети, с нас е Конституцията на Народна република Китай… (Не знам защо бяхме решили, че носи късмет. Това не е някаква метафора, Нина трябваше да я чете и си я носеше със себе си, не че прочете нещо, ама нали да симулира дейност.:))
Как да е оставаха ни още две спирки и мина няква лелка контрольорка.
Искаме два билета.
Билети? Документи за самоличност!
Нина подава лична карта, Цачо не остава по-назад.
Лелката почва да се звери нещо, а ние я питаме колко струва билета. Тя ни отговаря намусено, че ще получим сметка по пощата за глоба. Ние и казваме, че нямаме намерение да плащаме и издърпвам на Нина картата от ръката на лелката.
При това положение да слизаме когато влака спре.
Тъй де, свалиха ни от влака, една спирка преди крайната цел в някакво село на сред нищото, но никой не изглежда особено нещастен от факта. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата пред гарата чака автобус и по още някакво стечение на обстоятелствата знам, че точно той ни трябва. Тоз път билетчета, а у.
И след не знам колко време се вече на заветната бензиностанция.
Връзката с Димана и Мечо е почти непрекъсната. Час по час ни звънят да питат за развитието на нещата при нас. Добре че разговорите са за без пари.
Както се вижда, станало е доста късно и то не само за снимки, но и по принцип. Малко се отчайваме от време на време, студено е. Но пристигаме благополучно. На Нина и Цачо им се събират около 10 часа по немските пътища. На мен малко по-малко конкретно за този ден…
Замъкът на Карл Вилхелм
За съжаление няма снимка на улицата с проститутките в Карлсруе. Знам, че сме далеч от Холандия, но и те си имат такава улица пък. Както се оказа по-късно имат си и порноактьори…
А това е жената с големите уши. Някъде в центъра бяха направили такива пана със силуети на герои от приказки. Хензел и Гретел и Седемте джуджета ги разпознахме, обаче тая гъска каква е, си остана загадка.
По стара симпозиумска традиция, участниците в симпозиума пазаруват и готвят заедно. Следва хапване и пийване, придружено от спомени за отминалите времена и различни по вид развлечения и занимания по интереси. В случая на дневен ред беше едно българско парти, тъй като Карлсруе се слави с високата си концентрация на на български студенти. За да подкрепят каузата бяха дошли и двама Мечови колеги - Тома и Якоб. Тома е някво малко генийче явно, защото е на 17 години и е в университет… не знам как ги учат във Франция, че толкова рано да ходят в университета. Никой не успя да ми обясни защо е така… но пък и аз не се интересувах толкова. За Якоб обаче, ще се носят истории усещам. Българската ракия не му прости, още повече пък и смесена с бира. Въпреки че отначало даваше признаци на живот и си подивя на воля, след като седна на едно диванче отзя много сериозно. Гаврата с труп не му се размина… както и последвалата спасителна акция от страна на Мечо, Емо и Тома.
Решихме към 5 сутринта да си се прибираме по къщята, но Якоб все така си стоеше вцепенен на диванчето. Мечо подхвана да го води в тоалетната, след което го изнесоха навън и няколко човека се опитаха да установят контакт с него, но той не реагираше особено. Тома набра някакъв номер и след няколко минутно мърморене нещо на френски ни сподели:
Извиках един приятел, той е порно актьор.
?!? За какво ни е порно актьор…
Ами да го носи, щото е силен.
Виж ти какво приложение можели да имат порно актьорите…
Мъкнаха го Якоб в продължение на около 100-200 метра и го подпираха на почти всяка спряна кола. При опита им да го пльоснат върху капака на един Мерцедес, Тома запротестира.
Nee, man, das ist aber doch ein Mercedes!
За късмет следващата спряна кола не беше нищо особено скъпо, така че получиха разрешение. Та там някъде се отказаха да го мъкнат, ами си му извикаха линейка, да си го прибере и да си го третират както те си знаят. Първо обаче дойде полицейска кола, явно да провери дали сигнала ни за помощ не е фалшив, но и линейката не закъсня.
И точно в момента, в който Якоб вече си пътуваш към болницата, пристигна порно актьорът, явно доста надъхан да помага и малко разочарован, че някой вече е свършил неговата задача.
И се запъти човекът към колелото си да се прибира вкъщи, обаче колелото го няма. Някой го цапцарапнал, докато той отивал към мисията си. Лоша ирония на съдбата. Да идеш някъде да помагаш, дето по принцип никаква работа нямаш и да ти задигнат колелото…
Колкото до нас, към 6 налягахме да спим и не станахме преди ранния следобяд да поемем дългия път към дома.
Сравнително добре си се движихме… към 5-6 следобяд ни оставиха пак на летището на Франкфурт и почнахме да разпитваме с Нина хората дали пък някой случайно не отива към Вюрцбург, но уви след близо 2 часа обикаляне не се намери никой за тази посока. Само едно момиче, което се оказа, че ме познава пътуваше за Дийбург и Нина и Цачо се натовариха в тая кола и бързаха да хванат от там някакъв влак, за който се разбра, че пътува на където те искат и за когото получихме информация от Мечката след справката му в Интернет.
Половин час по-късно аз съм си вкъщи вече, невероятни изтощена, но поне къпана и телефонът ми звъни. Нина. Нямало такъв влак и ще спят в Дийбург.
Мисля, че вече е ставало дума за това китно селце, където прекарах около година от живота си и където в момента живее Потъра и повечето от хората, които живяха там и миналата година + някои нови попълнения и - някои отстъпници като мен например. Предусещам забавно изкарване на неделната вечер, затова не се поколебавам да си хвана влака за натам и след час влизам в една от кухните на първия етаж в общежитието, където се пие бира и яде домашноприготвената лазаня на Делян. Втора поредна вечер с малко сън, интоксиканти от всякакъв вид и спане на пода. Поне е с Нина.:) Пяха ни песничката за бисквитеното чудовище (невъзпитаното чудовище) “C is for Cookie” и съм много горда, че разкрих една голяма (поне за мен) мистерия.
Нощ. Ден.
В 10 съм на лекция, затова още преди изгрев слънце се измъквам тихомълком да си хващам влака. Другите още спят и се сбогуват с мен в просъница. Очаквам Нина и Цачо да си се приберат без повече премеждия и седмицата да си тръгне по един скучен и нормален начин. За мен поне така се получиха нещата. Пристигнах навреме, отидох си на лекция, слушах някакви реферати, четох в библиотеката… Но не им било писано на Нина и Цачо да си идат така безславно.
Качили се те на влака за Ашафенбург и след като тоя влак си стигне дестинацията, трябва да се качат на влака за Вюрцбург. И понеже са си купили вчера вечерта билети, които не са употребени по никакъв начин, съвсем логично да си се качат с тях. Този път контролата минава преди следващата спирка и е на друго мнение за това дали билетите са валидни или не. Свалят ги от влака. Те обаче отиват на някакъв светофар и махат там на стоп. Качват ги някакви турци до Ашафенбург и от там вече си взимат влака за техния си град. Нина си стига на време за лекцията, за която толкова бързаше, обаче те пък вели че отменили лекцията. Що за хора са това…?!
Как да е Нина е по-надъхана от всякога като ми го разказва това, никакво отчаяние не долавям в думите й. Респект! Цачо обаче май няма да можем да го направим утайка. Не е за него този изпаднал начин на живот.:)
Сега си мисля какво да кажа в заключение. Исках да понапиша нещо и за другите два симпозиума, но от този във Фрайбург нямам достатъчно снимков материал все още, за да си подкрепя думите и ще изчакам Ивайло да ми прати още малко снимки. За тези тук - благодарности на Нина:)
До другата седмица в България.:)
