Загубена самоличност
Friday, March 31, 2006
Трябва да ида до Железник да оставя на баба ми ей тия неща. Ми каза Алекс като си седяхме на Общината и се наслаждавахме на хубавото време. Току що се беше върнал от Белгия и се радваше на Стара Загора. И аз и се радвах като никой път. Слънчице, слънчице, хубаво, слънчице.
Добре, Алекс, хайде да тръгваме.
Ама ще идем с автобуса.
Що бе, айде да се разходим!
Няма да имаме време, трябва в 7 и 20 да взема Мимето от училище. Ще вървим на връщане.
Ами ок тогава.:)
Но когато слявохме в Железник документите ми ги нямаше. Най ме е яд за шофьорската книжка, която също беше вътре. За личната карта също, но не толкова. За дебитната карта най-малко, въпреки че за да се възстанови най-много пари ще идат. За сега само съм я блокирала, за всеки случай. Нищо друго ценно нямаше: ученическите ми лични карти от 7ми клас нататък, които си ги пазя за да гледам как съм се променила през годините и доста снимки на приятели, които обаче знам че ще се възстановят. Предполагам че пари са търсили, защото нещото в което ми бяха документите прилича на портмоне, а това да се краде по автобуси и спирки тук е стандартна практика за едни добре облечени жени с по-тъмна кожа. Търсихме с Алекс, ама това е като да чакаш от умрял писмо. Вярно, че има случаи да пристигат такива писма, ама все пак…
Странното е, че не се изживявам като жертва на каквото и да е освен на собственото си невнимание, въпреки че Пора се опита да ме убеди в обратното. Където и да ида съм толкова на щрек за всякакви опасности, но в родния си град вниманието ми спада до нулата. За трети път ми крадат нещо и за трети път не парите са това което е било най-същественото вътре, но въпреки това не виждам надежда да се намери. Най ми е криво, че в момента се разхождам без документ за самоличност, а вътре имах цели два. Аз съм в нелегалност, бе човек! Криво ми е и, че Димана е прецакана в случая, щото няма как да влезе в Хутърс. Криво ми е и че сега за да ида аз там трябва да нося задграничния паспорт, а него изгубя ли го, става наистина лошо. Или пък трябва да влизам с чужда лична карта, което ми представлява огромен стрес и ми докарваше параноя, когато ги вършех тия неща, когато бях непълнолетна. Наистина мразя да правя нередни неща, страх ме е, че ще ме хванат.
Ходих вчера до Паспортна служба, ходих до РПУ-то. В Паспортна са най-изнервените служителки. Аз ги питам какво ще стане от тук нататък, те - попълнете си формулярите и тогава ще говорим. Все едно съм им виновна, че искам да знам под какъв точно документ ще сложа подписа си. Разкрещя ми се и си излязох. После се върнах с подкрепление и добре че видях един познат на нашите, който ми каза да не се притеснявам, че не е толкова страшно и че ще направи каквото може и то без да казва на нашите. Оная от гишето му се развика и на него. Патка.
Той ме прати в РПУ-то да пусна жалба за извършено престъпление, а за декларациите дето ще ги пускам в паспортна сама да преценя дали да изчакам. Мдаа, мразя ченгета, много ме спичат, въпреки че никога нищо нередно не правя и никога не са ме спирали. Та куките бяха по-сговорчиви, направо да им се ненадяваш. Явно обичат потърпевшите от престъпления. Едната кука много се разприказва и ме поуспокои малко. Доброто ченге беше това.:) Ама в най-скоро време очаквам да видя и лошото.
И тогава беше времето за лека шопинг терапия: отидох да си купя кецове. Едни бонбонени ги заглеждам отдавна и не че не взех тях, ама докато се реша Бертата стана на луд. Ама сега от ей тия нямаш ли моя номер, ама аз искам черни, ама сложи им на тия други връзки, панелчетата на тия как се сменят. И тъй, сдобих си се с възможно най-комерс кецове. Даже, за да съм още по-комерс снощи щях да излизам да покарам онова очукано нещо дето седи на терасата и има нещо общо със скейт, ама ме брули цял ден вятъра и не бях много в състояние.
Зарадва ме и идването на Сабина. Да мериш улиците с някой, който като говори все едно чете мислите ти е странно и приятно изживяване. У Траян гледахме мача и както каза Алекс: “Най-хубавото, когато хора се съберат да гледат мач е че изобщо не го гледат.”
То коментаторите бяха по-интересни от това което ставаше на терена Тоя грозник Райли!
И тъй, въпреки всичко, не можах да си изгубя оптимизма напълно.
Нашите ми се сърдят, но ще си оправя проблемите с документите и без тях, ако трябва. Няма да понеса още веднъж да ми мърморят колко съм безотговорна и колко не може да се разчита на мен, щото аз съм най-непредпазлива в Стара Загора, от където според тях не трябва да мърдам. Да се сърдят, ако искат. Аз не искам да съжалявам заради тях.
За накрая остана нещо, което ми дойде в последния момент и няма нищо общо с писаното до тук. Просто моментен проблясък, мъдростта ми на деня:Загубената самоличност е нещо лошо, но не е по-лошо от загубената идентичност.
Приятен Ден на всички!:)
Трябва да ида до Железник да оставя на баба ми ей тия неща. Ми каза Алекс като си седяхме на Общината и се наслаждавахме на хубавото време. Току що се беше върнал от Белгия и се радваше на Стара Загора. И аз и се радвах като никой път. Слънчице, слънчице, хубаво, слънчице.
Добре, Алекс, хайде да тръгваме.
Ама ще идем с автобуса.
Що бе, айде да се разходим!
Няма да имаме време, трябва в 7 и 20 да взема Мимето от училище. Ще вървим на връщане.
Ами ок тогава.:)
Но когато слявохме в Железник документите ми ги нямаше. Най ме е яд за шофьорската книжка, която също беше вътре. За личната карта също, но не толкова. За дебитната карта най-малко, въпреки че за да се възстанови най-много пари ще идат. За сега само съм я блокирала, за всеки случай. Нищо друго ценно нямаше: ученическите ми лични карти от 7ми клас нататък, които си ги пазя за да гледам как съм се променила през годините и доста снимки на приятели, които обаче знам че ще се възстановят. Предполагам че пари са търсили, защото нещото в което ми бяха документите прилича на портмоне, а това да се краде по автобуси и спирки тук е стандартна практика за едни добре облечени жени с по-тъмна кожа. Търсихме с Алекс, ама това е като да чакаш от умрял писмо. Вярно, че има случаи да пристигат такива писма, ама все пак…
Странното е, че не се изживявам като жертва на каквото и да е освен на собственото си невнимание, въпреки че Пора се опита да ме убеди в обратното. Където и да ида съм толкова на щрек за всякакви опасности, но в родния си град вниманието ми спада до нулата. За трети път ми крадат нещо и за трети път не парите са това което е било най-същественото вътре, но въпреки това не виждам надежда да се намери. Най ми е криво, че в момента се разхождам без документ за самоличност, а вътре имах цели два. Аз съм в нелегалност, бе човек! Криво ми е и, че Димана е прецакана в случая, щото няма как да влезе в Хутърс. Криво ми е и че сега за да ида аз там трябва да нося задграничния паспорт, а него изгубя ли го, става наистина лошо. Или пък трябва да влизам с чужда лична карта, което ми представлява огромен стрес и ми докарваше параноя, когато ги вършех тия неща, когато бях непълнолетна. Наистина мразя да правя нередни неща, страх ме е, че ще ме хванат.
Ходих вчера до Паспортна служба, ходих до РПУ-то. В Паспортна са най-изнервените служителки. Аз ги питам какво ще стане от тук нататък, те - попълнете си формулярите и тогава ще говорим. Все едно съм им виновна, че искам да знам под какъв точно документ ще сложа подписа си. Разкрещя ми се и си излязох. После се върнах с подкрепление и добре че видях един познат на нашите, който ми каза да не се притеснявам, че не е толкова страшно и че ще направи каквото може и то без да казва на нашите. Оная от гишето му се развика и на него. Патка.
Той ме прати в РПУ-то да пусна жалба за извършено престъпление, а за декларациите дето ще ги пускам в паспортна сама да преценя дали да изчакам. Мдаа, мразя ченгета, много ме спичат, въпреки че никога нищо нередно не правя и никога не са ме спирали. Та куките бяха по-сговорчиви, направо да им се ненадяваш. Явно обичат потърпевшите от престъпления. Едната кука много се разприказва и ме поуспокои малко. Доброто ченге беше това.:) Ама в най-скоро време очаквам да видя и лошото.
И тогава беше времето за лека шопинг терапия: отидох да си купя кецове. Едни бонбонени ги заглеждам отдавна и не че не взех тях, ама докато се реша Бертата стана на луд. Ама сега от ей тия нямаш ли моя номер, ама аз искам черни, ама сложи им на тия други връзки, панелчетата на тия как се сменят. И тъй, сдобих си се с възможно най-комерс кецове. Даже, за да съм още по-комерс снощи щях да излизам да покарам онова очукано нещо дето седи на терасата и има нещо общо със скейт, ама ме брули цял ден вятъра и не бях много в състояние.
Зарадва ме и идването на Сабина. Да мериш улиците с някой, който като говори все едно чете мислите ти е странно и приятно изживяване. У Траян гледахме мача и както каза Алекс: “Най-хубавото, когато хора се съберат да гледат мач е че изобщо не го гледат.”
То коментаторите бяха по-интересни от това което ставаше на терена Тоя грозник Райли!
И тъй, въпреки всичко, не можах да си изгубя оптимизма напълно.
Нашите ми се сърдят, но ще си оправя проблемите с документите и без тях, ако трябва. Няма да понеса още веднъж да ми мърморят колко съм безотговорна и колко не може да се разчита на мен, щото аз съм най-непредпазлива в Стара Загора, от където според тях не трябва да мърдам. Да се сърдят, ако искат. Аз не искам да съжалявам заради тях.
За накрая остана нещо, което ми дойде в последния момент и няма нищо общо с писаното до тук. Просто моментен проблясък, мъдростта ми на деня:Загубената самоличност е нещо лошо, но не е по-лошо от загубената идентичност.
Приятен Ден на всички!:)
