Live With Me
Thursday, June 15, 2006
Чудя се как да опиша преживяното през последният уикенд. А то не е никак малко: получих си първите печати в задграничния паспорт, пропътувах разстоянието Стара Загора - Скопие на стоп и бях на концерта на Massive Attack. Сега, като преценявам нещата от дистанцията на времето не ми изглеждат изобщо толкова страшни и изнервящи, дори не ми изглеждат вълнуващи. На няколко човека вече разказах за цялото пътешествие в детайли. Вече съм свикнала да разказвам за триповете до близки и далечни места, но концертите като че ли са по-сложни за описване. Не съм вманиачен фен на нито една от групите, които слушам. Вероятно защото всяка една е за различно настроение. Когато за първи път чух името Massive Attack, не ми прозвуча изобщо обещаващо. Но с течение на времето ме спечелиха, както стана и с Lamb, P.I.F, Garbage. Мда, доста хейт им вкарах, но както се убеждавам с всеки изминал ден хейта не е нещо предназначено за мен. Може би трябва да започна разказът от дъждовната майска вечер, когато срещнах Денца по Главната и тя спомена за Скопие. Естествено предложението и не звучеше “Хайде на Massive в Скопие “, а по-скоро “Хайде до Франция на стоп другата седмица и после на връщане ще минем на концерта”. На мен очите ми станаха като грамофонни плочи при такова предложение и много ми се искаше да изпълним нейния план за пътуването, но поради ред причини се задоволих само с концерта. Малко по-късно същата вечер се срещнахме със София и Златина и от там вече тръгнаха уговорките за подробностите.
И така идеята на София и Златина седмицата преди концерта да идат до Скопие за билети и да се върнат в един ден не се осъществява, защото на границата ги спират и ги обявяват за “вълшебнички”, удрят им по един печат ПОНИШТЕНО в паспортите и в рамките на 24 часа нямат право да влизат в Македония. Историята е колкото забавна, толкова и притеснителна, но важното е че те не се отчайват и дори смятат да правят втори опит, но след кратко ровене в нета откривам координатите на някакъв магазин в София, от където ни казват, че можем да си запазим билетите тук и като отидем на концерта ще си ги платим и ще ги вземем. Голямата паника беше на македонската граница, когато ни бавиха сумати време, докато установят защо Златина и София имат от онези печати в паспортите. Интересното беше, че след всичкото суетене заради печатите изобщо не се сетиха да ни претърсват на границата.
Цялата седмица преди концерта съм супер изнервена. Златина два пъти вързала София да я чака да взимат билети, а Златина е много трудно откриваема както се оказа в последствие, но при всяко мое обаждане София ме убеждава, че нещата са под контрол и да не се притеснявам. Освен това хиляда и сто човека се опитваха да ме разубеждават да не ходя: нямало смисъл, концерта нямало да струва, да се спра с тоя стоп и от сорта тиради, които ми се налага да слушам всеки път като заминавам някъде.
Когато в събота пристигнахме в София ни съпътстваха най-различни събития, които възприехме като добри поличби. Например видяхме дъга, София спечели от някаква бира, намери 10 стотинки по пътя.
Стопът е вървежен. 2-3 следобяд българско време (а да, има 1 час часова разлика между София и Скопие; странен факт при положение че двата града са на има няма 200 км разстояние един от друг) сме в Скопски Саем: аз, София, Златина и Георги. Залата се намира в едно огромно заградено пространство, което на практика се явява панаирно градче.Има и други зали, някакви съоръжения, включително и един хотел. Намира се в периферията на града, което е много удобно особено за стопаджии, защото последните, които ни качват от магистралата на 17 километра от Скопие ни оставят директно там. А периферията на града на 20 минути от центъра на Скопие. Пристигат и други българи и се очертава да сме солидна групичка. И понеже организаторите казаха “Карти на билетарника после 6 саата”, тръгваме на разходка из Скопие. Нямам чувството, че съм някъде в чужбина… в България съм си само дето табелите и билбордовете са написани с правописни грешки.
Колко яко! казва Златина Пишеш с грешки и това е правилно.
А когато някой македонец почне да ти говори, в първия момент се чудиш какво иска да ми каже тоя, щото всичките говорят като герои от “Под Игото”. Мен след втория час прекаран в Скопие ме заболя главата от толкова архаични думи, но след като тази криза мина вече всичко си беше ок с разбирането на местното население. А да, и измерват всичко в пиво. Билетаря имаше да ни връща по 10 денара и за да ни обясни колко малко пари са това, каза:
Едно пиво е 70-80 денара. Все едно съм ти изпил една седма от пивото.
После един македонец като ни видя да седим като мокри кокошки в дъжда, ни качи в колата си и ни закара на сухо до един търговски център и каза после да си вземем такси. 50-60 денара било таксито. По-евтино от еднo пиво.:)
Нито изнервеността, когато бяхме на границата, нито проливният дъжд в Скопие, нито кучката DJ, която ги подгряваше и беше изключително бездарна успяха да ми развалят настроението и да ме накарат да съжалявам, че съм отишла. За DJката София много протестираше, щото явно разбираше от тоя тип музика повече от нея. Ама как няма, тя през цялото време рови за някакви плочи и снимаше публиката, за да показва после “Вижте какво беше, когато аз бях на сцената”
Споко, Соф, на следващия концерт на Massive, ще те викнат тебе да ги подгряваш.
Глупости, те ще подгряват мен!
Всеизвестен факт е, че Massive много надрусват, не знам как го постигат. Все си мисля, че само се правят на откачени, но не може да им се отрече че добре се справят. Спомням си само някакви откъслечни моменти: синият прожектор, който заслепи всички, за да може Робърт да излезе на сцената като силует; Робърт (а.к.а. 3D) и Daddy G пеят Karmacoma и публиката приглася jamaica’ aroma двамата бяха перфектна картинка един до друг; Black Milk ми става любима песен; при изпълнението на Inertia Creeps ме побиха тръпки - много специална песен за мен; тежкото дишане от Heat Miser; спомням си и супер избочващия край на концерта с Group Four, след който никой не мръдна от мястото си доста време след като светнаха лампите и хората от екипа на Massive Attack за отрицателно време разкачиха цялата техника която беше на сцената: два сета барабани, клавири, 5 микрофона- за всеки вокал по един и някакви други неща на Робърт. За всичките само суперлативи: имаха много естествено поведение на сцената и човеккато ги гледа си мисли, че освен всичко друго много се обичат помежду си. Въпреки че знам текстовете през по-голямата част от времето не пях с тях, просто стоях най-отпред и възприемах по всеки възможен начин това, което беше на сцената. На няколко пъти затворих очи, просто така го почувствах… Нямаше екрани, мисля че нарочно беше така измислено, а не защото залата беше сравнително малка и така или иначе всичко си се виждаше. Можеше още малко да го барнат като обстановка, за още по-голямо въздействие върху публиката, но и стената от лампички на сцената свърши доста добра работата и направиха фигурите на сцената да изглеждат по-скоро като силуети-халюцинации отколкото като реални хора. Беше много спокоен концерт, по-скоро релаксиращ, отколкото издивяващ. Нещо, което ти се иска да изживееш максимално, но колкото и да се опитваш да му се отдадеш изцяло ти се струва недостатъчно.
Организацията не куцаше в нищо, нямаше блъсканици пред залата, концертът започна точно в 9:00 и в това отношение бях приятно изненадана от македонците. Хората бяха малко… 3-4000, но кой немакедонец ти ходи на концерт в Скопие освен ако не е фанатичен български фен или някой, на когото родните пътища са му вече прекалено къси. И като стана дума за македонците и музикалните предпочитания ще спомена само, че в кафенето, в което седнахме половин час преди концерта изслушахме последователно Massive Attack - Live With Me, Hooverphonic - Mad About You, Air - All I Need.
Не мога да пропусна и една зле проява от страна на мен и София. Отиваме двете със София да си остава раницата с фотоапарата на рецепцията на близкия хотел. Питаме някакви хора дето са седнали в ресторанта на хотела къде е рецепцията на чист български, а те “No, no, English”. OK. След малко се връщаме и почваме лафче с единия от тях:
Къде отивате?
На концерт.
На Massive Attack?
Да.
Колко пари са билетите?
20 евро.
А, хубаво. Аз може да мина по някое време.
Излизаме си ние от хотела, безкрайно щастливи, че сме зарибили някакъв непознат с концерта на Massive и си оставаме толкова зарадвани до момента, в който не го виждаме същият тоя човек да се мота по сцената след изпълнението на “подгряващата” DJка. Мда зарибяваме хората със собствения им концерт.
Много исках да видя Денца, но очевидно някой от международните й стопове я е забавил по пътя за Скопие. Щях да се радвам да видя и други познати там, защото знам, че доста са хората, които харесват Massive и не нежеланието е било това, което ги е спряло да дойдат. Чакам с нетърпение следващия концерт, за който ще успея да се надъхам толкова колкото за този и който ще оправдае очакванията ми за нещо наистина хубаво.
Чудя се как да опиша преживяното през последният уикенд. А то не е никак малко: получих си първите печати в задграничния паспорт, пропътувах разстоянието Стара Загора - Скопие на стоп и бях на концерта на Massive Attack. Сега, като преценявам нещата от дистанцията на времето не ми изглеждат изобщо толкова страшни и изнервящи, дори не ми изглеждат вълнуващи. На няколко човека вече разказах за цялото пътешествие в детайли. Вече съм свикнала да разказвам за триповете до близки и далечни места, но концертите като че ли са по-сложни за описване. Не съм вманиачен фен на нито една от групите, които слушам. Вероятно защото всяка една е за различно настроение. Когато за първи път чух името Massive Attack, не ми прозвуча изобщо обещаващо. Но с течение на времето ме спечелиха, както стана и с Lamb, P.I.F, Garbage. Мда, доста хейт им вкарах, но както се убеждавам с всеки изминал ден хейта не е нещо предназначено за мен. Може би трябва да започна разказът от дъждовната майска вечер, когато срещнах Денца по Главната и тя спомена за Скопие. Естествено предложението и не звучеше “Хайде на Massive в Скопие “, а по-скоро “Хайде до Франция на стоп другата седмица и после на връщане ще минем на концерта”. На мен очите ми станаха като грамофонни плочи при такова предложение и много ми се искаше да изпълним нейния план за пътуването, но поради ред причини се задоволих само с концерта. Малко по-късно същата вечер се срещнахме със София и Златина и от там вече тръгнаха уговорките за подробностите.
И така идеята на София и Златина седмицата преди концерта да идат до Скопие за билети и да се върнат в един ден не се осъществява, защото на границата ги спират и ги обявяват за “вълшебнички”, удрят им по един печат ПОНИШТЕНО в паспортите и в рамките на 24 часа нямат право да влизат в Македония. Историята е колкото забавна, толкова и притеснителна, но важното е че те не се отчайват и дори смятат да правят втори опит, но след кратко ровене в нета откривам координатите на някакъв магазин в София, от където ни казват, че можем да си запазим билетите тук и като отидем на концерта ще си ги платим и ще ги вземем. Голямата паника беше на македонската граница, когато ни бавиха сумати време, докато установят защо Златина и София имат от онези печати в паспортите. Интересното беше, че след всичкото суетене заради печатите изобщо не се сетиха да ни претърсват на границата.
Цялата седмица преди концерта съм супер изнервена. Златина два пъти вързала София да я чака да взимат билети, а Златина е много трудно откриваема както се оказа в последствие, но при всяко мое обаждане София ме убеждава, че нещата са под контрол и да не се притеснявам. Освен това хиляда и сто човека се опитваха да ме разубеждават да не ходя: нямало смисъл, концерта нямало да струва, да се спра с тоя стоп и от сорта тиради, които ми се налага да слушам всеки път като заминавам някъде.
Когато в събота пристигнахме в София ни съпътстваха най-различни събития, които възприехме като добри поличби. Например видяхме дъга, София спечели от някаква бира, намери 10 стотинки по пътя.
Стопът е вървежен. 2-3 следобяд българско време (а да, има 1 час часова разлика между София и Скопие; странен факт при положение че двата града са на има няма 200 км разстояние един от друг) сме в Скопски Саем: аз, София, Златина и Георги. Залата се намира в едно огромно заградено пространство, което на практика се явява панаирно градче.Има и други зали, някакви съоръжения, включително и един хотел. Намира се в периферията на града, което е много удобно особено за стопаджии, защото последните, които ни качват от магистралата на 17 километра от Скопие ни оставят директно там. А периферията на града на 20 минути от центъра на Скопие. Пристигат и други българи и се очертава да сме солидна групичка. И понеже организаторите казаха “Карти на билетарника после 6 саата”, тръгваме на разходка из Скопие. Нямам чувството, че съм някъде в чужбина… в България съм си само дето табелите и билбордовете са написани с правописни грешки.
Колко яко! казва Златина Пишеш с грешки и това е правилно.
А когато някой македонец почне да ти говори, в първия момент се чудиш какво иска да ми каже тоя, щото всичките говорят като герои от “Под Игото”. Мен след втория час прекаран в Скопие ме заболя главата от толкова архаични думи, но след като тази криза мина вече всичко си беше ок с разбирането на местното население. А да, и измерват всичко в пиво. Билетаря имаше да ни връща по 10 денара и за да ни обясни колко малко пари са това, каза:
Едно пиво е 70-80 денара. Все едно съм ти изпил една седма от пивото.
После един македонец като ни видя да седим като мокри кокошки в дъжда, ни качи в колата си и ни закара на сухо до един търговски център и каза после да си вземем такси. 50-60 денара било таксито. По-евтино от еднo пиво.:)
Нито изнервеността, когато бяхме на границата, нито проливният дъжд в Скопие, нито кучката DJ, която ги подгряваше и беше изключително бездарна успяха да ми развалят настроението и да ме накарат да съжалявам, че съм отишла. За DJката София много протестираше, щото явно разбираше от тоя тип музика повече от нея. Ама как няма, тя през цялото време рови за някакви плочи и снимаше публиката, за да показва после “Вижте какво беше, когато аз бях на сцената”
Споко, Соф, на следващия концерт на Massive, ще те викнат тебе да ги подгряваш.
Глупости, те ще подгряват мен!
Всеизвестен факт е, че Massive много надрусват, не знам как го постигат. Все си мисля, че само се правят на откачени, но не може да им се отрече че добре се справят. Спомням си само някакви откъслечни моменти: синият прожектор, който заслепи всички, за да може Робърт да излезе на сцената като силует; Робърт (а.к.а. 3D) и Daddy G пеят Karmacoma и публиката приглася jamaica’ aroma двамата бяха перфектна картинка един до друг; Black Milk ми става любима песен; при изпълнението на Inertia Creeps ме побиха тръпки - много специална песен за мен; тежкото дишане от Heat Miser; спомням си и супер избочващия край на концерта с Group Four, след който никой не мръдна от мястото си доста време след като светнаха лампите и хората от екипа на Massive Attack за отрицателно време разкачиха цялата техника която беше на сцената: два сета барабани, клавири, 5 микрофона- за всеки вокал по един и някакви други неща на Робърт. За всичките само суперлативи: имаха много естествено поведение на сцената и човеккато ги гледа си мисли, че освен всичко друго много се обичат помежду си. Въпреки че знам текстовете през по-голямата част от времето не пях с тях, просто стоях най-отпред и възприемах по всеки възможен начин това, което беше на сцената. На няколко пъти затворих очи, просто така го почувствах… Нямаше екрани, мисля че нарочно беше така измислено, а не защото залата беше сравнително малка и така или иначе всичко си се виждаше. Можеше още малко да го барнат като обстановка, за още по-голямо въздействие върху публиката, но и стената от лампички на сцената свърши доста добра работата и направиха фигурите на сцената да изглеждат по-скоро като силуети-халюцинации отколкото като реални хора. Беше много спокоен концерт, по-скоро релаксиращ, отколкото издивяващ. Нещо, което ти се иска да изживееш максимално, но колкото и да се опитваш да му се отдадеш изцяло ти се струва недостатъчно.
Организацията не куцаше в нищо, нямаше блъсканици пред залата, концертът започна точно в 9:00 и в това отношение бях приятно изненадана от македонците. Хората бяха малко… 3-4000, но кой немакедонец ти ходи на концерт в Скопие освен ако не е фанатичен български фен или някой, на когото родните пътища са му вече прекалено къси. И като стана дума за македонците и музикалните предпочитания ще спомена само, че в кафенето, в което седнахме половин час преди концерта изслушахме последователно Massive Attack - Live With Me, Hooverphonic - Mad About You, Air - All I Need.
Не мога да пропусна и една зле проява от страна на мен и София. Отиваме двете със София да си остава раницата с фотоапарата на рецепцията на близкия хотел. Питаме някакви хора дето са седнали в ресторанта на хотела къде е рецепцията на чист български, а те “No, no, English”. OK. След малко се връщаме и почваме лафче с единия от тях:
Къде отивате?
На концерт.
На Massive Attack?
Да.
Колко пари са билетите?
20 евро.
А, хубаво. Аз може да мина по някое време.
Излизаме си ние от хотела, безкрайно щастливи, че сме зарибили някакъв непознат с концерта на Massive и си оставаме толкова зарадвани до момента, в който не го виждаме същият тоя човек да се мота по сцената след изпълнението на “подгряващата” DJка. Мда зарибяваме хората със собствения им концерт.
Много исках да видя Денца, но очевидно някой от международните й стопове я е забавил по пътя за Скопие. Щях да се радвам да видя и други познати там, защото знам, че доста са хората, които харесват Massive и не нежеланието е било това, което ги е спряло да дойдат. Чакам с нетърпение следващия концерт, за който ще успея да се надъхам толкова колкото за този и който ще оправдае очакванията ми за нещо наистина хубаво.
