Метеорологични условия
Monday, March 3, 2008
Втори ден ни брули ураганен вятър, което не ни пречи да си изкарваме добре. Имам си три мартенички на ръката и една закачена на блузата. Съквартирантите ми и те си имат по една и много се зарадваха като им ги вързах. Две усукани връвчици и цялата сила на традицията, която ми е все тъй любима.
Сутринта се събудихме на тавана на Мечака, на някакви дюшеци, завити тримата с единственото му одеало и парното ни грееше. На Супер Сташо винаги му е много топло явно и спа гол. Мечака си има много голям и верен фен, който пък си имаше рожден ден.
Толкова на място беше всичко в обстановката: музичката, приглущената светлина от една лампа и няколко свещички, хората насядали по рошавото червено килимче или на синьото канапе. Според Димана приличаше на някакво коктейлно парти. И пиенето въпреки опасенията на Евгени май си стигна доста доволно.
Chillout партито го подгря Jamiroquai с един концерт от Верона, в адския дъжд и човекът си скача по сцената и си джапа в локвите. Singing in the rain. Домакинът май зарибява всички с тоя концерт, но и аз да бях и аз щях да зарибявам. Отделно че музиката беше строго ограничена и подбрана. Ток по тялото беше жестоко дискриминирана.
Братчеда ми стопли сърцето с въпроса си, как да стигне на стоп до Мюнхен. Има да хваща полет до Барселона във вторник заедно с две жени. Кой като него.
Karma police. Супер Сташо знае какво да си каже със шофьорите, особено ако са му колеги. Напомня ми за Кольо като ходихме до Мелник. Мен такива спътници идеално ме устройват, защото докато те си хортуват мога да си отзея на задната седалка в мисли за кроасана наречен мой крак. Ако си имаш тротинетка не боли толкова докато вървиш.
Последният участък беше едно поле и много добре се получи, че от там накъдето аз не знаех вече на къде да вървим, Супер Сташо знаеше. От време на време може да се използва супергероя по предназначение, въпреки че през голямата част от времето не знае точно в коя посока вървим.
Слънцето се показваше тук-таме през разкъсаните облаци. Директни автобуси нямаше и вървяхме до гарата във Wixhausen (по този начин написано, нищо не означава това име, обаче ако “x” се замени с “chs”, е вече друга работа), да си намерим някакъв алтернативен.
Драматично беше небето. Облаците добре бяха станали, нищо че не бяха розови. Не бях виждала толкова хора да пускат хвърчила. Радваха се на вятъра. Самолетите летяха ниско, ориентираха се към кацане на летището във Frankfurt и можехме да им прочетем надписите от долната страна, толкова близко бяха. Огрените от слънцето почти еднакви къщички на една малка уличка във Wixhausen на фона на тъмното синьо-сиво небе си бяха красива гледка.
Като стана дума за Мелник малко по-рано, някой с псевдоним penka ми е оставил коментар по темата. Имам някакви съмнения относно личността скрита зад него.
Честит ви национален празник. Тук няма как да го отпразнуваме, но в Karlsruhe имат някакви тържества. Нашите пък са на Шипка, както всяка година. И на мен ми се ходи на Шипка и до църквата със златните кубета и после в Крънското ханче… или пък в Търново.
Тук няма планина, само две големи реки. Има едни хълмове в далечината, по които януари месец дори имаше сняг. Някой път трябва да ида до там. Имахме си един съквартирант бразилец, той си замина и ми подари колелото си, сега ще си го изчистя и ще си обикалям с него града и околностите.
Почвам да мисля на немски и да си напиша най-накрая домашните, за да съм свободен човек.
Втори ден ни брули ураганен вятър, което не ни пречи да си изкарваме добре. Имам си три мартенички на ръката и една закачена на блузата. Съквартирантите ми и те си имат по една и много се зарадваха като им ги вързах. Две усукани връвчици и цялата сила на традицията, която ми е все тъй любима.
Сутринта се събудихме на тавана на Мечака, на някакви дюшеци, завити тримата с единственото му одеало и парното ни грееше. На Супер Сташо винаги му е много топло явно и спа гол. Мечака си има много голям и верен фен, който пък си имаше рожден ден.
Толкова на място беше всичко в обстановката: музичката, приглущената светлина от една лампа и няколко свещички, хората насядали по рошавото червено килимче или на синьото канапе. Според Димана приличаше на някакво коктейлно парти. И пиенето въпреки опасенията на Евгени май си стигна доста доволно.
Chillout партито го подгря Jamiroquai с един концерт от Верона, в адския дъжд и човекът си скача по сцената и си джапа в локвите. Singing in the rain. Домакинът май зарибява всички с тоя концерт, но и аз да бях и аз щях да зарибявам. Отделно че музиката беше строго ограничена и подбрана. Ток по тялото беше жестоко дискриминирана.
Братчеда ми стопли сърцето с въпроса си, как да стигне на стоп до Мюнхен. Има да хваща полет до Барселона във вторник заедно с две жени. Кой като него.
Karma police. Супер Сташо знае какво да си каже със шофьорите, особено ако са му колеги. Напомня ми за Кольо като ходихме до Мелник. Мен такива спътници идеално ме устройват, защото докато те си хортуват мога да си отзея на задната седалка в мисли за кроасана наречен мой крак. Ако си имаш тротинетка не боли толкова докато вървиш.
Последният участък беше едно поле и много добре се получи, че от там накъдето аз не знаех вече на къде да вървим, Супер Сташо знаеше. От време на време може да се използва супергероя по предназначение, въпреки че през голямата част от времето не знае точно в коя посока вървим.
Слънцето се показваше тук-таме през разкъсаните облаци. Директни автобуси нямаше и вървяхме до гарата във Wixhausen (по този начин написано, нищо не означава това име, обаче ако “x” се замени с “chs”, е вече друга работа), да си намерим някакъв алтернативен.
Драматично беше небето. Облаците добре бяха станали, нищо че не бяха розови. Не бях виждала толкова хора да пускат хвърчила. Радваха се на вятъра. Самолетите летяха ниско, ориентираха се към кацане на летището във Frankfurt и можехме да им прочетем надписите от долната страна, толкова близко бяха. Огрените от слънцето почти еднакви къщички на една малка уличка във Wixhausen на фона на тъмното синьо-сиво небе си бяха красива гледка.
Като стана дума за Мелник малко по-рано, някой с псевдоним penka ми е оставил коментар по темата. Имам някакви съмнения относно личността скрита зад него.
Честит ви национален празник. Тук няма как да го отпразнуваме, но в Karlsruhe имат някакви тържества. Нашите пък са на Шипка, както всяка година. И на мен ми се ходи на Шипка и до църквата със златните кубета и после в Крънското ханче… или пък в Търново.
Тук няма планина, само две големи реки. Има едни хълмове в далечината, по които януари месец дори имаше сняг. Някой път трябва да ида до там. Имахме си един съквартирант бразилец, той си замина и ми подари колелото си, сега ще си го изчистя и ще си обикалям с него града и околностите.
Почвам да мисля на немски и да си напиша най-накрая домашните, за да съм свободен човек.
